Description
Романът „Буки“ разкрива част от историята на българската глаголица, „За
буквите“ от Черноризец Храбър и една мистерия с изчезнал човек.
В него се срещат редица пълнокръвни герои, всеки със своето обременено
минало, чиито съдби и мотиви се оказват свързани в разплитането на
загадката. Напрегнатото действие на криминалния трилър се допълва от
богата историческа информация и безмерната любов на автора Нора
Пенева към буквите и по-специално глаголицата.
Възможно ли е главният герой да намери книгата – безценно съкровище от
миналото „За буквите“, към което се стреми и колекционер на антики?
Откъс от книгата:
– Прав си, Перко. Сега всички пишем на маймуница, кирилолатиница и
дори с емотикони. Ставаме все по-неграмотни, страшно е.
– Казах ти, букварни азбуки. Но глаголицата не е такава азбука! Тя е
свещена писменост. Такава, дето от Бога ни е дадена, с Него да общуваме!
И ще ме простиш, може голям грях да казвам, но от човек тази азбука не е
измислена, имало я е много преди на някого да му припишат авторството
ѝ. Разбираш ли, каквото отгоре е дадено, не е от никой човек измислено!
– Перко, винаги говориш много неясно!
– Виж, момче. Има две азбуки: външна и вътрешна. И човекът, и той на две
е разполовен. Външен човек е този, дето е в света, в творението, вътрешен
човек е този, дето сам е творец. Първия човек го наричаме тяло, защото
природата му е такава, да е направен и сътворен. А втория човек,
вътрешния, го наричаме душа, защото той от нищо не е направен, а сам
прави. Разбра ли?
