Матиесен достига до заключението, че има голяма вероятност Св. Константин-Кирил Философ да е изучавал и да е познавал добре този тип азбуки и от тях да е черпил вдъхновение за създаването на глаголицата.
За съжаление, според официалната наука , тези азбуки не са достигнали до нас, счита се, че те са били достъпни за малцина и са били пазени в дълбока тайна.
И въпреки това, в края на нашата книга, ще говорим точно за тези азбуки и ще разгледаме един провокативен текст: Kitāb Shawq al-Mustaḥām fī Maʿrifat Rumūz al-Aqlām, създаден от арабския астролог, окултист и учен Ибн Уахшийя. Интересното е, че той е съвременник на св. Константин-Кирил Философ, счита се че книгата му посветена на азбуките е създадена около 863 година, в нея са описани около 93 азбуки, известни на арабите от IX в. Най-любопитното е, че освен познатите ни писмености: гръцка, еврейска, арабска, сирийска и т.н., автора описва и десетки магически азбуки, езици на „ангели“, пророци и други. Ще се върнем на този провокативен текст, в края на нашата книга.
Сега да продължим с изследването на Матиесен. Той отбелязва, че съществуват исторически свидетелства, че Св. Константин-Кирил Философ е владеел и използвал еврейски, самаритански и сирийски, а вероятно и арабски език. Знае се, че Светеца е бил в състояние да разчете надписа върху „Чашата на Соломон“, които е бил абсолютно неразгадаем за мнозина.Самата чаша представлява един доста загадъчен артефакт. Тук в скоба искам да обърна внимание на по-непредубедените, да потърсят по темата някои от писанията на автора Пламен Петков, според него този загадъчен артефакт всъщност е Свещения Граал и не е никак случайно, че точно Св. Константин-Кирил Философ е успял да го разчете.
Със сигурност тази чаша е прелюбопитна, забулена в мистерия, изписана с неясни букви и тайни, кодирани изречения. Съвсем естествено изниква предложението, че тези надписи са написани на някоя от точно тези магични азбуки.
Ето как е описан този мистичен акт по разчитането на чашата, в Пространно житие на Св. Константин-Кирил Философ:
„В “Св. София” имаше чаша със скъп камък, Соломоново изделие. Върху нея с еврейски и самарянски букви бяха написани стихове, що никой не можеше нито да прочете, нито да разясни. Като взе чашата, философът ги прочете и разясни. Първият стих беше тъй: Чашо моя, чашо моя, предсказвай, докато звездата (изгрее)! За питие бъди на господа първенец, който бди нощя! – След него вторият: От друго дърво направена за вкусване господне; с радост пий и се опий, и извикай: алилуя ( – хвалете бога)! – След него третият : Ето княза и целият събор ще види неговата слава и цар Давид сред него. – А след него написано числото: 909.“[1]
Матиесен набляга на това, че глаголицата с нейните кръгли форми, следва една мистична естетика, която съответства на една дълбока символика. Във времена, в които Небето е било възприемано като Дом на Бога, а звездите са били възприемани като Ангели, Архангели или определен тип сили, е съвсем естествено, „звездните“ азбуки да наподобяват планети и звездни точици, и да носят тайно послание. Малките кръгчета в буквите, са символизирали звездите или светлини сфери, а линиите, които ги свързват и образуват, са символизирали енергийни пътеки, канали на информация.
Според Матиесен е напълно възможно мистик като св. Константин-Кирил Философ да е вложил в глаголицата подобна енергия и вибрация. И може би глаголицата е била създадена не само като средство за превод на Писанието, но и като таен код, чрез който да се общува със света на невидимото?
Възможно ли е, глаголицата наистина да носи отпечатъка на забравена езотерична традиция, позната само на малцина посветени?
Като пример Матиесен посочва текст от V век, като изказва предположението, че Св. Константин-Кирил Философ вероятно е познавал тези или сходни кръгови магични азбуки.
В заключение, мога да обобщя и да добавя личното си мнение: глаголицата, също като звездните азбуки, е канал между световете. В нейното ядро не стои единствено езиковото предаване на смисъл, а духовната трансформация, която се осъществява чрез Словото. Следователно, когато поставим глаголицата редом до тези „звездни“, магични азбуки, ние не я принизяваме, а напротив, ние я връщаме в нейната първична свещена функция.
Защото глаголицата е много повече от културно-историческо наследство в тесния смисъл на думата, тя е живо средство за общуване с Божественото. И ако западният свят днес признава руните, енохианските и ангелските азбуки като мистични инструменти за духовна работа, то е време и глаголицата да бъде възприета в същата светлина, като азбука на светлината, вложен в буквите от духовните светове, за да води човека обратно към Източника.
Това е мое лично наблюдение и като автор на тази книга, силно вярвам и се надявам, че това е напълно възможно и е редно да се случи, в най-скоро време. Можете да изтеглите книгата “ГЛАГОЛИЦАТА: ЗНАЦИТЕ, КОИТО ГОВОРЯТ ЗА ЧОВЕКА” от линка / книгата е безплатна/:
https://drive.google.com/file/d/1-ICClZFD6IeTZzcrh9sLOnc80a1g1HpE/view?usp=drive_link
