В разнообразието от теории и хипотези, ще погледнем и тази на корейският професор Юнг. Според него глаголицата е исторически феномен, тъй като тя не е азбука, която възниква еволюционно, а по-скоро тя възниква спонтанно, като акт на един творец, на един автор, на един създател. Той категорично твърди, че не съществува протоглаголица или азбука, която да предхожда глаголицата. И отхвърля всяка една възможност тя да произхожда от Линеар Б.
В своя труд „On the Origin of the Glagolitic Alphabet“, Юнг разглежда глаголицата като лингвистичен феномен, който е оригинален творчески акт на своя създател Св. Константин-Кирил Философ.
Според него структурата на глаголицата е изградена изцяло върху гръцката азбука, следва нейния модел, така че всяка бука да има фиксиран ред, буквите имат числова и фонетична стойност, те имат и своето конкретно наименование, точно както в гръцката азбука. Но той, подчертава, че макар структурата на глаголицата да е заимствана от гръцката азбука, самата форма на глаголическите букви е изключително оригинална и не съвпада с тази на гръцките букви. Напротив, проф. Юнг, счита че точно във формите на буквите Св. Константин-Кирил Философ умишлено е търсил оригиналност, за да може максимално да отличи глаголицата от всички други азбуки и да я направим оригинална и неповторима.
Професора отбелязва, че гръцките букви, които произлизат от финикийските, имат своите форми, които по нищо не приличат на тези от глаголицата. Според него глаголическите знаци са изключително сложни и комплексни знаци, в които се срещат уникални завършеци и съчетания от геометрични форми като кръг, триъгълник, ъглови съчетания и диагонали. Повечето от тези форми нямат аналог в гръцката, латинската или която и да е известна древна азбука. Това говори за стремеж към създаване на нов визуален код, способен да носи духовен заряд, различен от този на всички останали азбуки.
Той подчертава, че Св. Константин-Кирил Философ е използвал гръбнака на гръцката азбука, но само като отправна точка, и ако гръцката азбука е резултат от постепенно културно развитие, то глаголицата е уникално и еднократно творение, създадено от своя автор с много конкретни цели.
Проф. Юнг прави заключение, че глаголицата е оригинално създадена буквена система, която няма предходен аналог. Тя е базирана структурно върху гръцката, с добавки от арменската и други азбуки. Но това не подкопава нейната автентичност, защото тя е оригинална азбука, която е внимателно замислена с много конкретна цел, а именно тази азбука, е политико-религиозен инструмент, с много конкретна задача и предназначение. Той казва, че глаголицата е напълно оригинална азбука, резултат от творческо решение на гениален автор, а не плод на случайни еволюционни процеси.
Авторът добавя, че основната мотивация зад създаването на глаголицата не е езиково-фонетична, а богословска и културно-политическа, това е стремежът към установяване на нова, автономна християнска идентичност, различна от византийската и латинската традиция. Това обяснява защо глаголицата изглежда толкова различна, като нейната форма е знак за различност, а не знак за подражание. Визуалната ѝ сложност, непознатата графика и символното ѝ богатство я правят уникална и неповторима.
В заключение, Юнг убедително доказва, че макар глаголицата да споделя с гръцката азбука определени структурни принципи, тя е напълно самостоятелна и оригинална графична система, изградена със специфични цели, да въплъти в себе си духовната мисия на Словото.
Интересното е, че Юнг категорично отхвърля възможността за съществуването на азбука преди глаголицата. Според него не съществува своеобразна протоглаголица. Той се позовава на липсата на системни доказателства. Юнг оборва и теорията за влияние от древни писмености като Линеар Б, посочвайки, че приликите са само визуални и не почиват на фонетични съответствия.
Проф. Юнг стига до извода, че Св. Константин-Кирил Философ създава глаголицата като писменост, автентична и различна, независима и самостоятелна, която има своя духовна мисия и уникално място в историята на човечеството.
…………………………………………………………………………………..
Накратко това е хипотезата на проф. Юнг, в предходните глави видяхме и две други, напълно различни хипотези, дори взаимно отричащи, но целта ни, е да видим по-скоро многообразието и да бъдем с отворено съзнание, да приемем възможностите и да разберем, че глаголицата вълнува умовете и сърцата не само на българските учени, лингвисти и историци, но тя е азбука, която е част от световното културно, духовно, и историческо наследство.
Може би е дошло време, да се обединим, да излезем с ясна концепция и визия за глаголицата и тази азбука да бъде върната в светлината на прожекторите не само за нас – българите, но за цялото човечество като един духовен инструмент за трансформация, връзка с Висшите светове, подобно на останалите сакрални азбуки, които в момента са световно познати и масово се използват в света на езотериката под една или друга форма.
СВАЛИ КНИГАТА “ГЛАГОЛИЦАТА:ЗНАЦИТЕ, КОИТО ГОВОРЯТ ЗА ЧОВЕКА” от линка / книгата е безплатна/:
https://drive.google.com/file/d/1-ICClZFD6IeTZzcrh9sLOnc80a1g1HpE/view?usp=sharing
